Libro de poesia de Violeta Hristova

Това са илюстрациите към книгата на Виолета Христова - "...каза тя. И слезе от небето", 2012
Las ilustraciones para el libro de poesía de Violeta Hristova -"...dijo ella. Y descendió del cielo", 2012


"...а страхът е замръзнало коренче"

"
Ехо от Йерихон
сериграфия, 2012
Eco de Yericon
serigrafía artesanal 2012


"Порязах си небето
и потече дъжд -
червен или ръждив, или отчаян,
а изгревът не светеше и залезът не топлеше,
сърцето ми бе мъртво от вълнение."


Koncerto grosso
сериграфия, 2012
serigrafia artesanal, 2012

Всяка зима има своя музика -
и сребърен оркестър от валдхорни.
Не чувам гласовете на снежинките,
но вятърът ги носи неуморно...
И стърже контрабасът по дърветата,
отгоре слизат ледени акорди.
Затрупани под преспите гласчетата
на корените - все едно са болни.
Невидим диригент е вдигнал палката
и маха над света, за да просветне…
Но две напред, една назад са малко –
важни са и няколко нагоре…
Небето е вълшебно петолиние,
а кой разчита златните му знаци?
Снегът затрупва вече всичко видимо
и скърца снежнобяла тишината.
Затворени във ниските си тонове,
човеците мърморят убедително,
че зимата за всичко е виновна
и този сняг е вече отвратителен.
Ще свърши тази ледена симфония,
финалът е съвсем категоричен:
във края на окото идва пролет,
в края на омразата - обичане.



Сляпа светулка,
сериграфия 2012
Luciérnaga ciega
serifrafia artesanal, 2012


Прилича на  камбана и нарочно
кънти и оглушава времената.
Такъв му е животът -  полуостров,
полутъга и полусън понякога...
С пречупено крило, а костенурка.
Очите му блестят - душата тлее.
Навръх смъртта си цял живот живурка...
А на ръба се пръсне и изгрее.
Изгаря, откъдето и да мине
или се дави вечер в новините...
А Бог ечи от някаква къпина
и ти наднича във мъглявините.
Последният човек не се срамува
от своята изчезваща природа.
Душата му е кърт, но съществува –
следа и окончание на Бога.
Последният човек е саморасляк,
отникъде започва, свършва в края...
Очаква влака или чака щастието,
не подозира, че живее в рая...
Природата до смърт го вдъхновява,
смъртта го чака, седнала на прага…
Последния човек тъгува денем    
и цяла нощ се кани да избяга.


Сърдечен минотавър,
сериграфия, 2012
El minotauro del corazon,
serigrafia artesanal, 2012


Боляло ли те е така,
че да не чувстваш болка?
И да си мислиш, че светът
се е смалил във тясна люспица...
И пръстите ти да са мъртви,
а сърцето – островърхо,
да дълбаеш дупка в себе си  
и да не стигаш дъното?

А бил ли си щастлив до горе?
Римувал ли си себе си с небето?
И някой вътре в теб да се протяга,
и да са същински цветовете ти...
И да кънтиш, докато изговаряш,
да пееш, да избухваш,
да си чаша,
в която любовта не се побира
и затова прелива на земята?

Така била съм и така се случвам –
тъгувам, после някак се възраждам.
И счупеното в мене все пониква,
и все зараства следващият залез.



Зимен музей
сериграфия, 2012
Museo invernal,
serigrafia artesanal, 2012


No hay comentarios:

Publicar un comentario